НЕУТОЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕУТОЛЀН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За глад, жажда — който не е заситен, утолен, задоволен; незадоволен. Ще предам богу дух като всеки български поет, / като завещая: на хазайката — някой неизплатен наем, / .. / и на поколенията — някой и друг вдъхновен ред, / неутоления си глад и жажда / и философския въпрос: защо човек се ражда? Е. Багряна, ЗМ, 75. Неутолен апетит.

2. Прен. За чувство, желание — който не е задоволен, удовлетворен; незадоволен, неудовлетворен. Преди алкохолът да го замае, чу от Патраника унилия вик на чухала. В него долови глуха, сподавена болка, сякаш птицата споделяше с него също такава неутолена страст, съжаление и неясна мъка... Ем. Станев, ТЦ, 42. В сърцето му гаснеше бавно неутоленото любопитство. П. Вежинов, НС, 149.