НЕУТОЛИМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НЕУТОЛЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. За глад, жажда — който е много силен и не може да се задоволи, да се засити; ненаситен1. Слепите му очи пламнаха в огън, който се разля по челото и дланите и обхвана цялото му изтощено тяло.. Замъчи го неутолима жажда. П. Здравков, НД, 30-31. Той се извърна настрана, потопи главата си в реката и колкото повече пиеше, толкова жаждата му ставаше неутолима. Кл. Цачев, ГЗ, 121. Неутолим глад.
2. Прен. За чувство, копнеж, порив — който е много силен и траен и не може да бъде успокоен, удовлетворен; неугасим, ненаситен1, ненаситим. Лицето му беше странно изопнато и преобразено, на устните му трептеше неутолима печал. И. Петров, НЛ, 229. Алекси чувствуваше как отново напира в кръвта му прежната бодрост, жаждата да върши нещо — неутолимият порив на младостта, да живее и да се радва на всичко хубаво в света. А. Гуляшки, СВ, 205. Тогава всички, обзети от някакво егоистично и неутолимо желание да искат още и още, станаха, очите им горяха, пляскаха с ръце, викаха, тропаха, викаха: "Браво! Браво! Бис! Бис!" Й. Йовков, Разк. I, 181.