НЕУТОЛЍМО. Книж. Нареч. от неутолим. Ала сутрин се събуждах оглушал от злоба и по-неутолимо мразех Панайотис. Ем. Станев, А, 138. Пътят към върха .. беше труден, но там имаше нещо, което неутолимо привличаше партизаните и те не усещаха умора. К. Ламбрев, СП, 143.