НЕУТОМИМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕУТОМЍМ, -а, -о, мн.-и, прил. Остар. Книж. Неуморен, неуморим. Той е неутомим в благотворителната си деятелност, той им находи работа, грижи ся за всякого. С. Радулов, ГМП (превод), 203. Дето ще се рече, в тая [нравствено-религиозна] област деятелността на разума е най-голяма, неутомима, последствие на което тряба и погрешките му да бъдат доста чести и много. ПСп, 1876, кн. 11-12, 37. С искрените си съвети и с неутомимите старания и действия на училищните попечители в Одеса Габровските училища не пострадаха от изважданието на тези [трима] учители. П.Р. Славейков, ГУ, 58.

— От рус. неутомимый.