НЕУТОЧНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕУТОЧНЀН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не е уточнен, не е точно определен. Неуточнен въпрос. Неуточнено мнение.

2. Обикн. за изчисления, сметки и под. — който е изработен в общи черти, без подробности, без точност; груб, схематичен, приблизителен. Неуточнени изчисления. Неуточнени сметки.