НЕУТРАЛИТЕТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕУТРАЛИТЀТ, мн. няма, м. 1. Полит. Положение на държава, която не участвува във война и има еднакво отношение към воюващите държави, като не доставя военна помощ на нито една от тях и им предоставя еднакви други възможности. Дипломатите на воюващите страни са използували неутралитета на Швейцария за разговори и сондажи по различни въпроси. Ив. Мирски, ПДЗ, 106. Австро-Унгария непрекъснато заплашва с излизане от неутралитета. Отеч., 1978, кн. 4-5, 14.

2. Разш. Книж. Ненамеса в спор, в борба между две страни; неутралност. Тя се стремеше да запази неутралитет сред кипежа на човешките страсти, като се боеше от нови удари. Ем. Манов, ДСР, 251.

— От нем. Neutralität.