НЕУЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
НЕУ̀ЧЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За човек — който не се е учил, не е образован; неук, непросветен, необразован, безпросветен2. Откъм нравствено отношение родопчанката, макар и неучена, има много бистър и разсъдлив ум. Ст. Шишков, ЖБ, 50. Една що-годе образована мома, която е чела, изучила нещо повече от сявсем неучената,.., тя се ще знае как да се владее. Китка V, 1886, кн. 14, 3. От 400 български челяди, които населяват този град, едва ли 100 деца могат да плащат сами за учител и ходят в училището, а другите остават безкнижни и неучени! Г, 1863, бр. 6, 44.
2. Който не е научен, не е привикнат да върши нещо. Едно видиш, още неучено да управлява шейната си, шавнало в дълбокия сняг, прискундило се. Ил. Блъсков, СК, 45. Ту се изсилвахме, ту оставахме назад, като юне неучено, дорде оправи браздата. РД, 1950, бр. 170, 2.
3. Който не е изучаван, не е преподаван в курса на обучение. Горните стиховци и речи, когато ги представя учителят на учениците и ще ги написва на черната дъска,.., ще са варди да им са не написват речи, в които влизат неучени букви. Р. Каролев, РЗМ, 16. Не знам тази формула, тя е от неучения материал.
4. Като същ. неученият м., неучените мн. Човек, който не се е учил, необразован човек. Потопът от чужди думи залива нашия беден език повече и повече... Защо не ни пишат по български нашите вестници? Защо не пишат и за неучените — да ги разберат? Ив. Вазов, СНЖ, 84. Работата на учените още от незапамятни времена била е учителска — и не може да бъде друга; защото неучените не знаят да учат, а трябва да се учат, но от кого и от какви, ако не от учители? БКн, 1859, кн. 1, 354.