НЕУЧЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕУЧЀНИЕ ср. Остар. Книж. Безпросветност, неграмотност; неученост, неукост. Не тряба да забравяме, че секи човек, който не знае да чете, чрез неучението си, простотата си, угасява учението на оногова, който знае. Ступ., 1875, бр. 6, 41. Говори ся, че нашето неучение е причината, гдето мъжете ни имат за забавление. Ч, 1871, кн. 20, 626-627.