НЕУЧТИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕУЧТЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се държи невъзпитано, невнимателно, непочтително с някого; невежлив, нелюбезен. Влизат две полицейски униформи. — Господа, тишина! Веднага избух от негодувание... И ужасни викове, и псувни, последвани от летене на чаши въз неучтивите гости. Ив. Вазов, Съч. IХ, 149-150. Азлалийката не даде в съд младия лекар. Видя ѝ се тежко и за положението ѝ, и за името ѝ да се разправя с някакъв дързък, неучтив безбожник. Г. Караславов, СИ, 43.

2. Който изразява неуважение, непочтителност, грубост; невежлив, нелюбезен. Слушалката щракна, подполковникът още повече се намръщи. Тоя неучтив маниер на капитана — да завършва неочаквано разговорите си — го дразнеше повече от всичко друго. П. Вежинов, НС, 119. Тя извикваше неучтиви подигравки и непочтителни кикотения между зрителите. Ив. Вазов, Съч.

ХI, 127. Неучтива постъпка. Неучтиво държане. Неучтив тон.