НЕУЧТИВО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕУЧТЍВО. Нареч. от неучтив; невежливо, нелюбезно. — Хаджи, ти някак си не ми се харесваш днес. — Че как мога да ти се харесвам, — прекъсна го неучтиво тати. Ст. Чилингиров, ХНН, 45. А когато забеляза, че тоя човек, който по-рано рядко се сещаше да я поздрави и правеше това небрежно и неучтиво, сега се заглежда в нея.., недоволството ѝ от Кондарев бързо нарасна. Ем. Станев, ИК I и II, 165. Неучтиво взе портрета от ръката ѝ и го похлупи на масата. М. Грубешлиева, ПП, 141. — Вероятно си спомняте... Ние се видяхме веднъж... — Да!... — Гласът я [Ирина] пресече неучтиво. — Какво искате? Д. Димов, Т, 657.