НЕУЧТИВОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕУЧТЍВОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от неучтив; невежливост, нелюбезност. Тя беше недоволна не толкова, задето господин Тар я бутна, колкото зарад обидната му неучтивост: той мина, без да се извини и без да поздрави! П. Славински, ПЩ, 65. — Добър ден, господине! — Аз не съм господин — отговори със съкрушителна неучтивост селянинът. Г. Караславов, Избр. съч. II, 343.