НЕУЮТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕУЮ̀ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който е без топлота, удобство, който не създава приятна атмосфера, спокойствие, уют. Славейков е познал до омерзение неуютните къщи и голите стаи на този световен град, еднообразния каменен пейзаж на стройните минарета с плачливия глас на мюезините привечер. Т. Жечев, БВ, 439. Неуютен дом. Неуютна обстановка.