НЕУЮТНО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕУЮ̀ТНО нареч. 1. Обикн. с гл. съм, изглежда, вижда ми се, става и под. Означава, че някъде няма уют, че е неприветливо. Изобщо Дора не беше добра домакиня и у тях обикновено бе разхвърляно и неуютно. Л. Станев, ПХ, 24.

2. С гл. като чувствам се, усещам се или с лич. местоим. в дат., обикн. в съчет. с гл. съм, ставам и под. Означава, че някой не се чувствува добре някъде. Тя [лелята] загърна зиморничаво рамене в плетения шал. Стана ѝ неуютно, несигурно. Бл. Димитрова, ПКС, 266. У тях се чувствуваш винаги неуютно — или той е мълчалив и намръщен, или тя е нервна и припряна. △ Неуютно ми е в това голямо помещение.