НЕФ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕФ¹, нѐфът, нѐфа, мн. нѐфове, след числ. нѐфа, м. Архит. Издължена част на християнска църква, която е с колони от едната или от двете дълги страни; кораб3.

— От лат. navis 'кораб' през фр. nef.

НЕФ², нѐфът, нѐфа, мн. нѐфове, след числ. нѐфа, м. Остар. Кораб1. От стожера морякът на стража викаше: — Кораб! По

носа, вляво два румба кораб! Беше търговски неф на път от Кафа за Константинополис. Д. Добревски, БИ, 31.

— От лат. navis през фр. nef.