НЕФЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕФЀЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Диал. 1. Който е болнав или недъгав; нефел, нефелит. Коя жена ще роди дете от нефелен, когато такова ще стане и то — храна за мечки! В. Мутафчиева, ИКМ, 125. Мина се месец, минаха два — Богдан сѐ си лежи на едно място. Нефелен, изсъхнал, неспособен за работа. Хр. Максимов, СбЗР, 30.

2. Прен. Който е лош, негоден, не струва; нефел, нефелит. И виждаш ли, свате, приказките му не излезли нефелни. Бог подкрепил десницата му и той разбил татарите. Ст. Загорчинов, Избр. пр. III, 241.

— От гр. Bνω5ελgς 'безполезен'. Други форми: нехвѐлен, нехѐлен.