НЕФЕР —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕФЀР м. Остар. и диал. Войник, редник. — Ахмеде, иди по дявола, — вика та се къса друг млад офицер по адреса на някой си нефер, който, без да разбере заповедите му, тръгва да ги изпълнява. Ст. Заимов, М III, 352.

— От араб.