НЕХА̀ЕН

НЕХА̀ЕН, -а̀йна, -а̀йно, мн. -а̀йни, прил. 1. Който се отнася безотговорно, небрежно, с невнимание към някаква работа или към някого или нещо; небрежен, невнимателен, немарлив. Ганю Пинтов минавал за състоятелен човек, но се оказало, че е потънал в дългове и поръчителства. Той бил нехаен стопанин, обичал повече приятелските срещи, гуляите и по цели нощи се губел на лов за риба по Марица. Г. Караславов, ОХ I, 26. Обикновено товарачите бяха нехайни, прахосваха сеното, когато го вдигаха с камиони. Ст. Даскалов, ЕС, 26. Към Нона той беше уж внимателен, добър, но и някак нехаен. Г. Райчев, ЗК, 108. Тя никога не се бе стремила съзнателно да се харесва, да привлича върху себе си чуждото внимание, а си оставаше такава, каквато беше по рождение, и често дори нехайна към ония, които я гледаха като жена. Д. Талев, ПК, 88.

2. Който е лекомислен, не се безпокои за нищо; безгрижен. Едва сега той забеляза,

че мотористът е почти момче със стройна юношеска фигура. Изглеждаше нехаен, красив, на бакъреното му лице святкаха с малко див блясък зелените му очи. П. Вежинов, ДБ, 8. Тя [Станка] криеше от него тревогата си за тежкото положение,.., но сега, макар и да се преструваше на нехайна и весела, той долови дълбокия смут в нейната душа. Г. Караславов, ОХ II, 522. Той изглеждаше нехаен като другите. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 22.

3. Който изразява или съдържа невнимание, небрежност, лекомислие, безгрижие. На плоските улични нападки,.., той не отвръща с други нападки и не дава вид, че те го сърдят и ядосват, а посреща ги тях шеговито и с нехаен смях. Т. Влайков, Съч. III, 248. Савов върви по улицата... По нехайната походка и пъхнатите в джобовете ръце се познава, че е излязъл ей тъй, без работа, просто да се разходи. Й. Стоянов, ПД, 100. Забележеше ли [Алекси] в някого нехайно отношение към машината или неумение — кипваше. А. Гуляшки, СВ, 55-56. От едрите и месести бръчки на лицето му лъхаше спокойна и нехайна увереност. Д. Ангелов, ЖС, 72. Нехаен вид. Нехаен тон. Нехайна усмивка.

Списък на думите по буква