НЕХАЙНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕХА̀ЙНИК, мн. -ци, м. Разг. 1. Човек, който се отнася към някаква работа или към нещо или някого с невнимание, небрежно, немарливо. Пинтезовското му сърце не траеше да гледа как някой копае през пръсти... Грабваше мотиката от ръцете на нехайника и със силни и гневни удари му показваше как трябва да се копае. И. Петров, НЛ, 148-149. Нечист учител, нехайник за дрехите си, дебелак или простак в постъпките и думите си няма да сполучи да въведе добра дисциплина. Н, 1881, кн. 2, 187.

2. Човек, който живее безгрижно, лекомислено, безотговорно; безгрижник. Той имаше широко и безгрижно сърце, беше голям нехайник, денгубеше се по лов, напиваше се и пущаше вересия. Елин Пелин, Съч. III, 16. А надалеко нейде си из село, / унесено нехайник някой млад, / извиваше с цафарата си медна. П. П. Славейков, ЕП 1907, 167.