НЕХАЙНО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕХА̀ЙНО. Нареч. от нехаен; небрежно, немарливо, невнимателно, безгрижно. Той [Гочев] беше назначен надзирател по транспорта, но това не го задоволяваше, затуй нехайно си гледаше работата. Х. Русев, ПЗ, 142. В тясното отводче, дето е пред стаите, стоеше един млад офицер, гологлав, нехайно наметнат с шинела си и нящо казваше на войника. Т. Влайков, Съч. III, 16. Тя минаваше покрай мене нехайно, унесена в грижите си. Др. Асенов, СВ, 118. А вие, боилите — сбърчи устни Кишин, — ще се държите в Цариград спокойно, дори малко нехайно и дръзко, но не нахално. Й. Влъчев, СКН, 130.