НЕХАЙСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕХА̀ЙСТВО, мн. няма, ср. Проява на нехаен човек; небрежност, немарливост, нехайност, невнимание. И тази нощ, от залисия и нехайство, бях забравил да отворя прозореца на кабинета. К. Калчев, ДНГ, 5. Всичко трябва да се върши овреме, разсъждаваше Въкрил, нищо не трябва да се оставя за сетне. Той не можеше да търпи нехайството, противно му бе протакането. Г. Караславов, ОХ IV, 51-52. Тяхната опитност във войната личеше във всичко — и по спокойното им пренебрежение към дребната опасност, и по нехайството им към нас. П. Вежинов, НС, 45. Макар нехайник да беше загореца и със своето нехайство той като че още повече да ѝ допадаше. П. Тодоров, И I, 99.