НЕХАР —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕХА̀Р м. Диал. Зъл старец; харо. Стар болярин — зъл лихварин / в края наш се слави; / но зората в небесата / заран щом се пукне, / стар нехаря към пазаря / гледаш го че хукне. П. К. Яворов, Съч. I, 10.

НЀХАР м. и ж. Диал. Мързел, леност, безгрижие. Твоето мило писмо стои на масата ми без отговор от три месеца, то ме гледа сърдито, като един грозен обвинител на моя нехар и невежливост. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 148.

— Друга форма: нѐхър.

НЀХАР, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Недъгав. Неделчо сварих да яде, / да яде, да се весели, / със стара майка нехара, / със млада булка под було. Ц. Церковски, Съч. II, 211.