НЕХАРМОНИЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕХАРМОНЍЧЕН, -чна, -чно, мн. ‑чни, прил. 1. Който няма пропорционални или отговарящи, съответни на нещо размери; несъразмерен, непропорционален. Прищявката на непридирчивий или чудатий вкус на Иван Асеневите приемници бяха му дали печата на рококо, на здание шарено, нехармонично, но пак красиво, ексцентрично, но величаво. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 35-36.

2. Който не съдържа, не изразява хармония. Език обикновен, тромав; стих тежък, нехармоничен. Те показват, че се намираме пред незряла, непълноценна творба, пред автор с ограничени възможности или съвсем без талант. Ив. Богданов, СП, 52-53.