НЕХАЯ —Речник на българския език — алтернативна версия
НЕХА̀Я, -а̀еш, мин. св. -а̀ях и -а̀ех, прич. мин. св. деят. нехая̀л и неха̀ел, несв., непрех. 1. Проявявам незаинтересованост, небрежност, липса на внимание или отговорност по отношение на някого или нещо. Татко винаги заръчваше: — По-малко да играеш, повече да учиш! Но Савко нехаеше. Щом се върнеше от училище, той захвърляше чантата с учебниците. И. Петров, ЛСГ, 40. Дойчин и Клинката останаха сами на двора. Вятърът брулеше лицата им, но те нехаеха, седяха върху гривната на кладенеца и си приказваха. К. Петканов, ЗлЗ, 68. Колчо сяда на дъската уж да гледа кои минуват и заминуват по пътя. И уж в това само се е улисал и за друго нехае. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 190. Днеска ще почнем да чистим цялата къща. Великден дойде, ний още нехаем. А. Каменова, ХГ, 217.
2. Диал. Живея спокойно, чувствувам се добре, добре съм. — Дал ти бог добро, свате! — отговорил Хаджи Генчо. — Живо ли сте? Здраво ли сте? Нехаете ли? Л. Каравелов, Съч. II, 81. — Е, какво струвате, да видим, захвана дядо Добри, какво приказвате, здраво ли сте, нехайте ли, аз са затъжих за вас бей, от онази неделя насам не сме са виждали. Ил. Блъсков, ЗК, 20. ● Обр. Лей се, ручей, и шурти, / радвай се, нехай — / както мойта радост ти / към незнаен край. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 17.