НЕХРАНИМАЙКО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕХРАНЍМАЙКО, мн. -вци, м. Разг. Човек, който не желае да работи и да се грижи за някого или нещо; безделник, хаймана, вагабонтин, непрокопсаник, никаквец. Често приказваше за сина си Тинка — .. — с тъга, угрижен, че е излязъл от него нехранимайко, от когото никаква помощ не може да очаква на старини. Ив. Вазов, Съч. Х, 169. Кой знае какъв пияница и нехранимайко е. Да вземе веднъж имота, да го продаде, да изпие парите, па после да ти каже: "Върви си, не ми трябваш". Кр. Григоров, Р, 76-77. Киро знаеше, че внуците на баба Тодора са прахосници и нехранимайковци, знаеше, че те ще увиснат на врата му и ще почнат да го разтакават по съдилищата, и поради това той реши да уреди със старицата всичко по закон. Г. Караславов, ОХ I, 21. Изкарах два класа, ама не ми вървеше по смятането и пак почнах да се притеснявам, когато отивах на училище, и да се събирам с разни търчи-лъжи и нехранимайковци. Др. Асенов, ТКНП, 266.