НЕХТА —Речник на българския език — алтернативна версия
НЕХТА̀
НЕХТА̀, -ѐш, мин. св. -о̀х, прич. мин. св. деят. нехтя̀л, -а, -о, мн. нехтѐли, несв., прех. Диал. Не искам, не ща; нечем. Аз го поканих с още една цигара. — Йок, нехта вече. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 66.