НЕХУБАВ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЀХУБАВ, -а , -о, мн. -и, прил. Който не е хубав; лош, грозен. И като зела да мисли така, зафанала полека-лека да ѝ се види цялата тая работа нехубава. Т. Влайков, Съч. II, 272. И Драгия се питаше дали неговите разбирания не бяха прекалено идеалистични, или пък новият живот раждаше покрай многото хубави неща и нехубави. А. Гуляшки, ДМС, 27. Чийо оро най-убаво, / на девойки най-убаво, / на момчета неубаво. Нар. пес., СбНУ ХLIХ, 214.