НЕХЪР —Речник на българския език — алтернативна версия

НЀХЪР м. и ж. Диал. Мързел, леност, безгрижие. Борис,.., намираше в новото учение храна за своята неспокойна мисъл и оправдание на ранния си нехър и отвращение към сериозни занятия. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 54-55. Часовете, които всякий ден хабим по лудории или по нехър и без работа, ако да ся употребяха за подобрявание самаго себе, за саморазвитие, то и простакът за няколко години станал би питомен. Й. Груев, СП (превод), 198. А что да кажем за едно младо момче? В това время за най-голяма буйност и пъргавина, тромавината и нехърта не ли са най-очевиден белег за нездраво тяло или за слаб ум? Лет., 1874, 238. ● Като сказ. опред. При съм в 3 л. ед. и крат. лич. местоим. във вин.: нехър ме е. Диал. Мързи ме. Нехър го е да се поклати. Н. Геров, РБЯ III, 269.

— Друга форам: нѐхар.