НЕЦЕНЗУРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕЦЀНЗУРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Книж. 1. Който не е позволен от цензурата. Поради критиката към държавната политика, броят на вестника бе обявен за нецензурен и конфискуван.

2. Прен. За думи, изрази и под. — който е неприличен, циничен от гледна точка на общественото мнение; безцензурен. Кърджиев отговори с една нецензурна дума, която телеграфистът не посмя да предаде. С. Радев, ССБ II, 195. Минков внушаваше респект със своята деликатност, с поведението и с характера си. В негово присъствие бе неудобно да седиш разпуснато, да разказваш нещо нецензурно или да си разменяш с някого нелюбезности. И. Петров, ОЗап., 9. Главният оператор не се стесняваше от нас и не пестеше нецензурните си изрази по адрес на редакторите. И. Петров, ПР, 111.

3. Рядко. За човек — който има неприлично, от гледна точка на обществото, мнение, поведение, който си служи с такива думи, изрази. Ние се простираме на другия нар в някакво приятно безчувствие. Скоро ще се съберат всички, ще дойдат и мировянските момчета, здрави, весели, нецензурни. К. Константинов, ПНП, 16.