НЕЧАЯН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕЧА̀ЯН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Неочакван, нечакан. Това нечаяно питане падна като гръм за Соколова. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 39. Нечаяната и скоропостижната смърт на нашия съотечественик Христо Георгиев зачуди сичките българи. С, 1872, бр. 41, б.с.

— От рус. нечаянный. Друга форма: неча̀ен.