НЕЧАЯНО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕЧА̀ЯНО. Остар. Книж. Нареч. от нечаян; неочаквано, нечакано, изненадващо. Техните [на жените] помишления, делата им са чисти, щото не подозряват никак злините и ако ги нечаяно слети някое зло, умеят да го изцерят. П. Р. Славейков, ПВЖ (превод), 52-53. В това време нападна нечаяно унгарский крал Сигизмунд на Никопол. Хр. Павлович, Ц, 62. Баща ми и аз последвахме си пътя и .., нечаяно ся разболя мой отец и в малко дни умря. Р. Блъсков, ТПД (превод), 57.

— От рус. нечаянно. Друга форма: неча̀ено.