НЕЧЕДОВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕЧЕДО̀ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Индив. Който е непочтителен към родител; несиновен. Не изтърпя / неволната му майка; ала кежки / до гроб да бе търпяла — не би чула / от чедото си нечедовни думи. П. П. Славейков, ЕП 1907, 158.