НЕЧЕМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЀЧЕМ, -еш, мин. св. -ех, несв., прех. Диал. Не искам, не ща; нехта. Изминал беше месец, когато баща ѝ дойде да я навести. Гюргя го посрещна на стълбите, хвана се за него и заплака с глас. — Вземи ме, тато — молеше тя, — вземи ме, нечем тука. Г. Райчев, В, 25. Сака Геле Ганка! Он я сака, а она го нече. / Като рече — .. като че отсече: / Богатска съм — богат че да зема! Елин Пелин, Съч. V, 109. Тогай Никола думаше: / — Сватове, от три градове, / като ме мене нечехте / язе сас вазе да идем, / защо без мене не свършихте? Нар. пес., СбНУ ХLIII, 179. Ако нечеш печено, че го ядеш варено. Погов.

НЀЧЕ несв., безл. Диал. Обикн. със съюз да и следв. глагол. Няма. Проминайа [юнаците] още вчера дзаран, / сега са си яко далеко, / нече да мож тизе да ги стигнеш! Нар. пес., СбНУ Х, 83. — Леле Яно, леле ядна сестро, / брат ти нече от рани да умре, нел че умре за студена вода. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 215. Сега нече те послушам, / че одим Стоян да пратим. Нар. пес., СбНУ ХLIХ, 233.

◊ Нечеш (нечете) ли. Диал. Вметнато. Не щеш (не щете) ли; изведнъж, неочаквано.

Току, нечеш ли, сретнал го един човек отгоре. — "Добра среща, здраво-живо, нищо-живо". СбНУ ХLV, 383.