НЕЧЕСТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕЧЀСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който постъпва непочтено, в противоречие с моралните норми; безчестен, безнравствен, неморален, непочтен. Тук алчни,.., нечестни и посредствени хора протягат ръце и всеки се мъчи да изтръгне залъка от устата на другия. Елин Пелин, Съч. II, 181. Ще успее ли да не се провали човек, който в личния си живот е станал нечестен? Л. Александрова, ИЕЩ, 262. Нарушението на съпружеската вярност от страна на мъжа не бие толко в очи, макар и подобен мъж да се счита от всекиго за нечестен. СбНУКШ ч. III, 233. — Вистина, честити царе, ти беше во столо,.., ама мислата и душата ти шеташе по лубовниците и нечестните жени. Нар. прик., СбНУ ХIV, 109.

2. Който противоречи на изискванията за чест, морал; безчестен, неморален, непочтен, подъл. Той криеше от чекмеджето, надписваше в тефтерите и правеше нечестни сделки с простите и бедни селяци. Елин Пелин, Съч. III, 16. Той никак не я е оскърбил с едно нечестно предложение. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 216. По-късно той помисли по-добре и разбра, че някаква лукава и нечестна примка се крие в тоя процес. Й. Йовков, Ж, 1930, 51.

3. Който е свързан с липса на почтеност, честност; непочтен. Тя откачи парите от гвоздея, но заяви, че комарджийските пари били нечестни и тя ще накара синовете си да ги махнат от къщата ѝ. Ем. Станев, ИК I и II, 242.

4. Диал. За младоженка — която не е девствена. Тя оше не можеше да прости на Нонка, че влезе в къщата ѝ без нейна воля и се натрапи на сина ѝ, нечестна и погаврена. И. Петров, НЛ, 14. В западна България излезе ли на сватба момата нечестна, всичките сватбари — мъже и жени — започват да я храчат. Ив. Хаджийски, БДНН I, 64.

5. Остар. и диал. Злочест, злощастен, злочестен, нещастен. Дедо Господ тръгнал да си ходит; а, колко шчо се отдалечил мало, чешмата пак протекла [вместо вино] вода. И така винарот пак се осиромасил и се сторил най-нечестен човек. СбКШ, 20.