НЕЧЕСТИВ —Речник на българския език — алтернативна версия
НЕЧЕСТЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който според религиозно-мистичните представи е въплъщение на силите на злото; дяволски, бесовски, нечист. Отроците вярваха на клеветите, че бил ближен с бродници нощни и нечестиви сили. П. Константинов, ПИГ, 41-42. — Хвърли парата, селянино, хвърли я, ако искаш да не те стигне беда. Магьосник е князът, нечестива е перперата му, ще те опари. М. Смилова, ДСВ, 47. — Да се залюби в тия години в една жидовка, в една неизвестна и безродна поганска девойка, при жена, при два сина! Няма да се намери в царството епископ или свещеник да благослови това нечестиво съединение! Ив. Вазов, Съч. ХIII, 126. Писанието беше богомилско,.. Той дигна строг поглед от пергамента и попита с остър шепот: — Защо четеш това нечестиво писание? Д. Талев, С II, 110-111. Слушай, дъще, млада първескиньо, / .. — не излизай нощем ти по двора, / .. да не стъпиш в място нечестиво — / млякото в гръдта ти да престане. Е. Багряна, ВС, 46.
2. Който е от нехристиянско вероизповедание; неверен. Рекох пътом да повидя Ивайла, съкрушителя на нечестивите татари, победителя на цар Костадина. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 33. — Ви сте диви! Вас не ви е страх, че вярата Христова ще се оскверни от нечестивите агарянци, а страх ви е от християни и братя по вяра. — Дядо Йоакиме, не ща гърци! — каза Смилец. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 68.
3. Който с поведението, с постъпките си нарушава общоприетите морални норми, който е неморален; непочтен, нечестен, безнравствен. Жена ленива и разсипница, жена нечестива може да разори, да посрами и най-достойния мъж. Д. Талев, ПК, 13. ● Прен. Разг. В обръщение — за изразяване в шеговита форма на критично отношение към някого. В същия миг двама якобинци дебнешком изнасяха от другата врачка на буфета стъкла с шампанско и бордо.. Попът продума ниско: — Бре дяволи нечестиви, па да оставите и за попа — да благослови съединението. Ив. Вазов, Съч. ХI, 167. Ама чакай ти, приятелю нечестиви! Ще те науча аз тебе! Т. Влайков, Съч. III, 132. — От два дни те търся,.. Пипнах ли те на тясно, сега няма къде да шаваш... Е, казвай какво има да кажеш за свое оправдание, душо нечестива? Ив. Мартинов, М, 85.
4. Който противоречи на общоприетите морални норми. "Жените, момите от кой да е шантан"... Водопадът по-силно загърмя, разсърден, че храма, в който той пее своя вечен химн, се осквернява от такава нечестива песен. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 11. Като подуши нечестивите сделки на господаря си.., Нончо до такава степен се възмути, че захвърли в коша кочаните с квитанциите и избяга чак в Силистра. А. Гуляшки, СВ, 27. Украл еден кош слама от кума си. А кога се врашчал у дома си, сламата му се расила по пътот, та за вечно споменвение на нечестивото му дело, сламата, шчо се расила пътем, се препраила на дзвезди по небото. СбКШ, 11.
5. Като същ. нечестивия<т> м. Разг. Евфемистично название на дявола, сатаната; нечистият, нечестивец. Ала тя долови, че тая мисъл днеска, при тяхната голяма радост, не е добра — тя иде от нечестивия. Хр. Ботев, Съч. 1927, 83. Едни казват, че ангелът им [на месечарките] е як, па ги варди, придържа ги, а пък други думат, че нечестивият — .. — ги водил по месечина за
джумбуш. М. Георгиев, Избр. разк., 69.нечестивите мн. Хора с нехристиянско вероизповедание; неверници, нечестивци. Както се види, много грешихме пред бога, пиянствувахме и блудодействувахме, братувахме с нечестивите и приехме техните закони. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 138. Молеха се двата народа, двете вери и техните войски всяка на своя бог и на стада тичаха нечестивите към Янтра преди да коленичат. Ем. Станев, А, 201.