НЕЧЕСТИВЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕЧЕСТЍВЕЦ, мн. -вци, м. 1. Човек, който е от нехристиянско вероизповедание; нехристиянин, неверник. Нечестивец хвърля шепа кал и опръсква бялата свещ, що гори с весел, златист пламък. К. Петканов, В, 198.

2. Прен. Безчестен, непочтен човек; безчестник, подлец, мръсник. — Къде си срещнал жена ми? — У Ташка Утката! .. — Слушай ти, нечестивецо..: утре пак ще се съберем сички тука, во същия тозе час и ако ти, клеветнико, повториш думите си за моята жена, ще ти дам и аз своя отговор. Д. Талев, ПК, 224. — Да стана и да стоя диван-чапраз на туй куче Йоргакя? Ами дето фащат и блъскат в зандана невинни българи, мислиш че тези работи не са на Йоргакя? Майка си е готов да продаде тоз нечестивец. Д. Немиров, Б, 138.

3. Прен. Дяволът, сатаната; нечестивият, нечистият. — Сатаната я е изпратил, всекиго господ да пази от тоя нечестивец. Т. Влайков, Пр I, 190. Някога поп Богомил бил затворен от същите тези отци в манастирската кула на хляб и вода, на пост и молитва, за да измоли опрощение. Затворили го, обявили го за безумен, чели му молитви да изгонят от него нечестивеца, мъчили го. М. Смилова, ДСВ, 10. Та зер ако не беше греховна [Рада], нечестивецът .. оня, с черните рога, що виреше из водата .. зер щеше да я гледа и да ѝ смига, да я вика! М. Георгиев, Избр. разк., 73.