НЕЧЕСТИВО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕЧЕСТЍВО. Нареч. от нечестив (в 4 знач.). Може би други,.., да са го мислели за безбожник, защото твърде рядко ходеше в черква. Но това той правеше, не че не обичаше да се черкува, но защото не искаше да гледа своите свръстници, които тъй нечестиво умърсяваха дом божий. Ил. Блъсков, ДБ, 13. Да бъдеш измъчван, бит немилостиво, / да слушаш как псуват злобно, нечестиво, / рода ти нещастен и твой сан и Бог, / ти можеш да имаш конец най-жесток. Ив. Вазов, БМ I, 18.