НЕЧЕСТИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕЧЀСТИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Безчестие. — Александър е омаян от една поганка. Сещам,.., че тя скоро ще ме замени на трона. — Благочестивият и христолюбивият наш цар Иван-Александър никога няма да падне в това нечестие! Ив. Вазов, Съч. ХIII, 103. Благочестието е най-великата премудрост, а нечестието е най-великата безумност. А. Гранитски, ПР (превод), 1. Времето иде,.., когато гневът божий ще ся открие от небето връх всяко нечестие и неправда на человеците. КТЕМ, 25. Разграбили и пленили градът с такова варварство и нечестие, що само приказанието му прави человека да му настръхне козината. БКн, 1859, кн. 2, 298.