НЕЧЕТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
НЕЧЀТЕН1, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. За число — който не се дели на две без остатък; тек. Противоп. четен. Питагорейците делят за първи път числата на четни и нечетни, с което всъщност започва и науката за числата. Матем., 1966, кн. 2, 3. Римляните считали нечетните числа по-благополучни и затова направили месеците с нечетно число дни. Ч, 1871, кн. 7, 199.
2. Който е в брой, количество или пореден номер, измерващ се с такова число. Той палеше цигара от цигара, ходеше нервно по улицата и броеше крачките си: ако до онова дърво са нечетни, значи нищо лошо не се е случило. М. Грубешлиева, ПП, 212. Нечетни дни. Нечетни номера.