НЕЧЕТЛИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕЧЕТЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който трудно се разчита, чете, разбира. Гороломов посочи двата нечетливи подписа отдолу, които значеха: Ганка Попова, Фроса Николова. Й. Йовков, ПГ, 92. — Лош почерк, а? — Много нечетлив. Трябва да го обработи. Г. Белев, ПЕМ, 102. Тодор Ефремов преглеждаше куп училищни тетрадки. Той се взираше в нечетливите редове, драскаше с червено мастило. М. Грубешлиева, ПИУ, 22.

2. Индив. За лице на човек — който не изразява външно мислите, чувствата; неразгадаем. Лицата на евенките застинаха, добиха такъв израз, че по този израз нищо не можех да разбера. За първи път срещнах толкова нечетливи лица. Й. Радичков, НД, 138.