НЕЧИНЛИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕЧИНЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Нереден, неприличен, срамен. Нечинливо нящо са това войните, дето толкова свят и толкова човешко добро гине. Т. Влайков, Съч. III, 10. Само че .. това им срящане и приказване насаме в тъмнините е май нечинливо нящо. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 112.