НЕЧИННО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕЧЍННО. Остар. Книж. Нареч. от нечинен. Кога се размути ума некому от вино, тогава такав человек се уподоблява на ония коние, които изгубват кочияшите, защото каквото они кога би изгубили кочияша, как нечинно бегат, тако и душата кога би се размутила от вино, весма погрешава. Й. Стоянович, ДСС (превод), 80.