НЕЧИСТ —Речник на българския език — алтернативна версия
НЕЧЍСТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не отговаря на изискването за чистота, който не е достатъчно чист; мръсен, замърсен, зацапан, изцапан. Но в това време вратата се отвори внезапно и една напукана и нечиста ръка го изтегли грубо за палтото навън. Ив. Вазов, Съч. VII, 50. Дъсченият под беше изкалян и нечист. Й. Йовков, Ж, 1945, 137. Щом го условиха за учител, той още същия ден тръгна да си търси жилище. Омразно му беше да живее в нечистия хан и по цели нощи не спеше от дървеници. Д. Талев, ПК, 75. ● За цвят — който е мръсен, не е ясен, не е свеж. Оредялата му брада имаше нечист жълтозеленикав цвят. Ем. Станев, ИК I и II, 187. // За въздух — който е замърсен, не е пресен, не е свеж. Електрическото осветление заместваше дневната светлина, а силните вентилатори, които можеха да откъснат ръката на човека, изсмукваха нечистия въздух. Г. Белев, КВА, 324.
2. Който не е чист, еднороден по състав, а е с примеси. Примесите, които са били в нечистата мед, падат на дъното на съда във вид на утайка. Физ. VIII кл, 1965, 39. Чистото рициново масло служи за медицински цели, а нечистото — зе технически. Ст. Младенов и др., ОТК, 91. Слабият горещ ветрец довява от време на време гъста и неприятна миризма на катран, сажди и нечиста смазка. Др. Асенов, СВ, 133. Току-що овършаните семена са обикновено повече или по-малко нечисти. Наред с плявата, пръстта и др. се срещат и семена на плевелни растения. Бтн V и VI кл (превод), 25.
3. Прен. За човек — който с поведението, с постъпките си нарушава общоприетите морални норми, който е неморален; нечестен, безчестен, непочтен, подъл. Хаваджиев беше нечист човек,.., съдружник на няколко големи фирми и съучастник в много тъмни дела. Г. Караславов, Т, 8-9.
4. Прен. Разг. Който противоречи или е свързан с нарушаване на общоприетите морални норми; непочтен, нечестен, безчестен. Гроздан все повече се разгорещяваше и,.., започна да изброява всички нечисти дела на Вълчана. Й. Йовков, Ж 1945, 45. Сякаш че с отсъствието на Недя чорбаджи тям се чинеше, че из селото се изгубваше всяка зла мисъл, изчезваше всяко нечисто намерение. Ив. Вазов, Съч. VII, 79. Това са друг тип хора — .. Те знаят, че лъжат, и лъжат. В името на какво? .. Щом средствата са нечисти, и целта е нечиста. Ем. Манов, БГ, 83. Нечиста работа. Нечист замисъл. Нечисти домогвания. Нечисти доходи. Нечисти сделки. // За съвест — който съдържа чувство за вина; гузна съвест. Навярно видели са позорното му бягство — знак за нечиста съвест. Ив. Вазов, Съч. IХ, 77. — Как е болният? — Спи — .. — Но по едно време викаше и бълнуваше много. Изглежда, че тоя човек е с нечиста съвест. Д. Димов, Т, 550.
5. Прен. Разг. Който изразява непочтени, лоши намерения, помисли, желания; развратен, мръснишки. Забравят и разпуснатата си смелост. Те се заглеждат продължително в това хубаво момиче, нечистият поглед в очите им загасва. Й. Йовков, ПК, 48. Поручикът я измери безочливо и от този поглед тя се сви. — Имаш много здраве от Борис Тъкачев — рече поручикът и нечиста усмивка раздвижи за миг мускулите на пълното му гладко лице. Г. Караславов, ОХ I, 451. Останала вдовица. Вангел току я заобикаляше уж да види как живее, как се справя с децата. .. Пусна се слух, че Вангел отивал при нея с нечисти помисли. Кр. Григоров, ТГ, 48. Ако би някой си позволи и налети да посегне на нея с нечиста цел, тя [оглавницата] трябва геройски да запази честта си. СбНУ VIII, 47.
6. Прен. Разг. Който противоречи на християнските религиозни норми и догми, смята се свързан със силите на злото; дяволски, бесовски, нечестив. Теодосий прегледа с остро око всичко подред и се прекръсти. .. — имаше нещо гадно и нечисто в този параклис, приличен на бесовско оброчище. Ст. Загорчинов, ДП, 212. — Покайте се, защото божията мъст виси над вас!... Земята ще се продъни и ще погълне нечистия ви град. Елин Пелин, Съч. IV, 73. Цонка е болна. Замая се майка ѝ, сбърка се. — Научи ме на ум, мари сестрице, — се обърна майка ѝ безпомощно към своята съседка. — Че какво да те науча? Я на правено, я на нечисто място е стъпила в потайно време — както казва баба Петка. Ц. Церковски, Съч. III, 194. Царот се уплаши,.. Нему му се стори, оти йе некоа самовила или некой нечисти дух, излегол пред него да го лажет. Нар. прик., СбНУ ХIХ, 63.
7. Като същ. нечистия<т> м. Рядко. Евфемистично название на дявола, сатаната; нечестивец, нечестивият. И ето че нечистият решил / да се пречисти, да се образова. / И той за школата сурова / с едно евангелие се снабдил. Хр. Радевски, Б, 43.
◊ Нечиста сила. Разг. Според народните религиозни вярвания — зъл дух. А що е човек без кръстенето? Как ще прогони дявола, нечистата сила, кога го нападне изневидело? Ст. Загорчинов, Избр. пр. III, 347. Тогава Манол запали огън.., защото огънят не само осветява, ами и освещава всичко, и с огън се пъдят нечистите сили, щом се заселят в изоставен дом. А. Дончев, ВР, 53. Нечисти дни. Диал. Според народните религиозни вярвания — название на дните от Коледа до Йордановден или от Игнажден до Бабин ден, които се свързват със силите на злото и разгула; мръсници, мръсни дни (дене), некръстени дни, караконджови дни. От Коледа до Ивановден не перат, защото дните били нечисти, и ако перат или си мият главите, ще ги сполети някоя нужда (болест). СбНУ VI, 90. Нечист ми е косъма. Разг. Имам някаква вина, замесен съм в нещо нечестно, непочтено.