НЕЧИСТО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕЧЍСТО нареч. 1. Мръсно. Не знаеха де да го [Георги Бабулев] поканят да седне дядо Стоян и Кочо — навред из дюкяна им беше нечисто, покрито с въглищен прах и сажди. Д. Талев, ПК, 741-742. Козината ѝ [на лисицата] е светло-ръждивочервеникава,.., с черни лапи, на гърдите и корема е нечисто бяла или сива. П. Петков, СП, 24.

2. Разг. С непочтени лоши помисли, намерения, желания. На няколко пъти Тошка забеляза как старата я гледаше някак нечисто и злобно.. Г. Караславов, Тат., 201. — Бай Коста заключи преди малко и остави ключа — каза чиракът. — Как заключи, къде отиде? — Ей го, седна насреща в казиното с една госпожица — рече чиракът и се усмихна нечисто. Ем. Станев, ИК I и II, 200.

3. В съчет. с гл. като говоря, изричам, пея и под. Неясно, като допускам отклонения от правилния, верния, изговор, тон и под. Тогаз никой еще не угаждал, че ще бъде той велик оратор, толкоз повече, че той имал слаби гърди, заеквал са и нечисто изреквал буквата р. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 231-232. Пее нечисто високите тонове.