НЕЧИСТОПЛЪТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕЧИСТОПЛЪ̀ТЕН, -тна, -тно, мн. ‑тни, прил. 1. Който не се грижи за чистотата на тялото и дрехите си. Пък и като съм го гледал така,.., нечистоплътен, жалък,..,

даже тъй някак си съжаление съм изпитвал. Елин Пелин, Съч. IV, 137. Този нечистоплътен обитател на птичия двор [врабчето] освен това пренася заразни болести по домашните животни и разпространява в скитничеството си хамбарни и птичи кърлежи. Ст. Дончев, ПНД, 24. // Разш. Който не е поддържан чист, който издава нечистоплътност. Нещо нечистоплътно лъхаше от цялото му лъснало се в пот космато същество и приставът се ръкува от немай-къде. Ст. Даскалов, ВМ, 45.

2. Прен. Който е непочтен, нечестен, нечист. Ненко, далече съм от мисълта за някакви нечистоплътни компромиси. Те са еднакво обидни и за двама ни. В. Нешков, П, 105. Нечистоплътни сделки.