НЕЧИСТОТИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕЧИСТОТЍЯ, мн. -ѝи, ж. 1. Само ед. Отсъствие, липса на чистота; мръсотия. За тая угнетеност допринасяха кавгите с майка му, която нахълтваше вкъщи да го кори, задето я пренебрегва, всекидневните неприятности в болницата и нечистотията на града. Ем. Станев, ТЦ, 71. — Тука е по-студено, отколкото вънка! — рече тя високо, възбудено. — И каква нечистотия, господи, това било болница! Ст. Дичев, ЗС I, 608.

2. Само ед. Събир. Много прах, отпадъци и под. на едно място; мръсотия, смет. В ъгъла на малкото дворче, потънало в нечистотия и смет, растеше смокиново дърво. Д. Димов, Т, 505. Делеше ги само масата, цялата издълбана от удари на ножове, с неразбрани подписи и изображения, изпълнени от нечистотия. А. Дончев, СВС, 22. // Ед. и мн. Нещо, което е много мръсно, нечисто; мръсотия, отпадък. Столът бе зад него. Вдигна го, пооблегна го и го захвърли с презрителна гримаса, като че запрати някаква нечистотия. А. Попфилипов, РЛ, 138. Училището наистина бе ниско .. тясно,.., с мръсни стаи, натъпкани с деца до вратата. В него учителят работеше и слабите му гърди цели години непрекъснато.., поемаха праха и нечистотиите, в които живееха селските болести. Елин Пелин, Съч. I, 206-207. Отсреща месарят,.., донесе на кобилицата разсечен овен. Окачи го на куките, посрита-посрита с крака нечистотиите, натика ги в един ъгъл и седна навън на трикрако столче, за да чака клиенти. Чудомир, Избр. пр., 173-174. // Само мн. Изпражнения. Слезе при гребците [корабникът Бъркола]. Помещението остро мирише на пот и нечистотии, но окованите гребяха без да нарушат реда. Д. Добревски, БИ, 2-3. Димитър продължи да рине нечистотиите под добитъците. Ст. Марков, ДБ, 29. Циментираното дворче,.., беше небрежно сметено,.., и провлачените следи от метлата бяха размазали кокоши нечистотии. Х. Русев, ПС, 68.