НЕЧИФТОКОПИТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕЧИФТОКОПЍТЕН, -тна, -тно, мн. ‑тни, прил. 1. За животно — който има цели, нераздвоени копита; еднокопитен. Носорогът е нечифтокопитен бозайник.

2. Като същ. нечифтокопитни мн. Зоол. Разред бозайници с едно цяло копито на крака; еднокопитни. Perissodactyla. Конят стъпва на третия си пръст, който е обвит в копито. Животни, които като коня стъпват на нечифтни копита, наричаме нечифтокопитни. Зоол. VII кл, 141.