НЕЧОВЕШКИ —Речник на българския език — алтернативна версия
НЕЧОВЀШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не е характерен, свойствен за човек, а е присъщ на животно; зверски, див. Безумно, с нечовешки диви крясъци петнайсетина конници връхлетяха срещу моите скали. Аз стрелях. Ст. Дичев, Р, 144. Разочаровани от скромното посрещане и нечовешкия вид на бунтовниците, жадните за зрелище махленки и еснафи се пръснаха по тесните улички накъм града. С. Северняк, ОНК, 24. И тази вечер в постъпката му [на баща му] имаше нещо, така да се каже, патологично, безсрамно, нечовешко. Кр. Велков, СБ, 53-54.
2. Който е лишен от човечност, който е много, изключително свиреп, жесток; зверски, див, варварски. Той [Евгени] знаеше, че в участъците стават побоища, но никога не беше допускал, че хора могат да вършат над други хора такива нечовешки жестокости. Д. Ангелов, ЖС, 285. Кой би могъл да измери тая сила на духа у Станко тогава — да устои на нечовешките инквизиции дълги дни и седмици, без да продума. Т. Монов, СН, 220. Десет или повече години ни разделят, години на мъка, на жестоки, нечовешки преследвания и борби за по-сносен живот. П. Михайлов, МП, 18. Нечовешка постъпка. Нечовешко отношение.
3. Който е в толкова висока степен, че надминава човешките възможности и сили; изключителен. Вълните погълнаха всички търговци и моряци, само аз успях да се заловя за една корабна дъска и след нечовешки усилия сполучих да изляза на непозната земя. Св. Минков, ПШ, 146. От този час за родилката се почна една безкрайна верига от нечовешки страдания със спазми и припадъци, които продължаваха през целия следващ ден, чак до другата нощ. Г. Райчев, Съч. I, 148. Дано по-скоро ме прибере господ, та да се отърва от туй тегло нечовешко. М. Марчевски, П, 61. Очаквах, че Еньо сега ще прояви своята нечовешка амбиция. Л. Стефанова, ВМД, 129. — Да си вървиш! — извика той, обхванат от нечовешка ярост. Й. Йовков, Ж 1920, 28. И изведнъж генералът застина на мястото си. Видя Ана. Ана в минижуп! Такава невероятна, поразяваща, нечовешка прилика! Н. Драганов, ТМС, 91.
НЕЧОВЀШКИ. Нареч. от прил. нечовешки. Той стенеше нечовешки, искаше да крещи и не можеше, защото го душеше някаква тъмна, непреодолима сила. Елин Пелин, Съч. III, 58. Свещеникът не знаеше какво да стори с тая луда жена, а да я изпъди грубо, нечовешки, не можеше. П. Михайлов, ПЗ, 102.