НЕЧУ̀ВАНО. Нареч. В съчет. с нареч. или прил. За изразяване на много висока степен на признака, означен от следващото прилагателно или наречие; необикновено, изключително, невероятно, невиждано. Нечувано сръчен човек. Нечувано кратък срок. Нечувано бързи реакции.