НЕЧУЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕЧУ̀ЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Нечуван, нечут. Още едно нечуено злодеяние от страната на нашите тиране. Хр. Ботев, Съч. I, 1929, 193. Мнозина от жителите претеглиле нечуени мъки. НБ, 1876, бр. 27, 106. Когато пък в средните векове цветнал новий духовний и обществений живот и писмеността начнала да приима нечуени дотогава размери, то ся появило книгопечатанието. Лет, 1874, 151. ● Невиден и нечуен. За усилване. Кога чули роднините и приятелите оти е болен от една невидена и нечуена болест, сите дотърчали да го видат. Нар. прик., СбНУ ХIV, 104.