НЕЧУПЛИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕЧУПЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не може да се счупи; нетрошлив. Роксанда донесе голям поднос с тенджери от нечупливо стъкло и разни кастрони. П. Славински, ПЩ, 105. Почваше най-трудното, да се закали разкаленият метал, да стане пъргав на ударите, кънтящ и нечуплив. Й. Радичков, СР, 145.